Моя малка

17 Jun

 

Моя малка, безценна, безумна ти,
с много бели петна в паметта,
твърде цветна, досадна и шумна си,
сякаш само си ти на света.
За отблъскващи всички намират
всеки твой недостатък и грях.
Само аз съм глупак и умирам
като чумав от тях и без тях.
Как насечено дишат гърдите ти.
Всеки белег от фас по гърба.
Колко често дори от мечтите си
се отказваш без крачка борба.
Как окачваш за който обича те
над леглото бесилка, въже.
Как презираш без оглед момичета.
Как се плашиш от всички мъже.
Как в ума си чертаеш препратките
да опазиш от допира чужд
безполезната гордост на мравките,
но да смажеш човек със ботуш.
Как инатът ти спи пред вратата ми.
Как ме плюеш в лицето без жал.
Как за милост протягаш ръката си,
всеки път щом нагазиш във кал.
Как с гнева, натежал в раменете ти,
натрошаваш сърца и стъкла.
Как дори и за ден домовете ти
не познават любов и метла.
Всеки стон, всяка мисъл заплетен
как задавяш във кашлица дим.
Как замаяна спиш във ръцете на
онзи, който те чука без грим.

Моя малка, безценна, безумна ти,
моя гвоздей от кръст във плътта,
твърде цветна, досадна и шумна си,
но си само една на света!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: