Archive | July, 2013

Вълк

7 Jul

85-wolf

Спите ли? Топло ли ви е? Добро утро от мен. Време е да се събудя. Време е да наточа зъбите си. Време е да замръзвам и да вия. Аз съм вълк. Аз съм вълк и вия срещу Луната. Вия срещу Луната  и другите вълци чуват гласа ми. Чуват гласа ми и ми отговарят. Отговарят ми отдалече и не разбирам воя им. Не го разбирам, но знам, че вият за същото, за което и аз. Когато ги срещна на дневна светлина, се разминаваме. Разминаваме се и си разменяме нашата малка тайна с крадливи погледи на уморени хищници. Смешно е, защото сме уморени и сме хищници. Знаете ли защо се разминаваме?  Не знаете. Нощем затваряте всички прозорци, за да не смутим с воя си съня ви. Е, и как е? Спите ли? Топло ли ви е ?

Добро утро, копеленца. Искам и вас да събудя. Да ви разкажа защо се разминаваме. Не сме овце и си нямаме стадо. Аз съм вълк и съм сам. Ако остана за дълго с другите вълци, ще искам да ги разкъсам, а те ще искат да разкъсат мен. Аз съм вълк и искам да хапя. Искам да хвана плячката си в моите нокти. Искам кръвта ѝ да се стича по езика ми. Няма да я изям цялата. Искам само да си поиграя, искам да я убия. Искам да обсебвам съзнанието ѝ, докато го притежавам изцяло. Искам да вдишвам от душата на плячката си. Искам да е моя. Искам да ѝ я взема. Аз съм вълк и не ям, за да се нахраня. Денем се преструвам на бездомно куче. Препитавам се с отровни треви. Облизвам боклуците от черните ви чували. Тровя се бавно и по малко. Искам да се отровя изцяло и кръвта ми да стане гъста и черна. Но не съм достатъчно смел. Не ме издавайте пред никого. Аз съм вълк и трябва да съм смел и да нямам жалост. Е, нямам. Или поне  да нямам съжаление. Да живея ден за ден. Да се тровя на малки хапки, за да поддържам жива болката в себе си. Ако не ме боли, аз не мога да вия. Моят вой е моята събудена гордост. И вие трябва да го чуете. Как сте, между впрочем? Спите ли? Топло ли ви е ?

Добро утро тогава. Споменах ли, че искам да ви събудя? Да ви разкажа защо вия. Защо вия нощем. Защо вия нощем в студа. Защо вия нощем в студа сам. Сам. Така се присмивам на домашните кучета. Те скимтят от радост, когато вечер посрещат стопаните си на вратата. И аз ги презирам. Как ядат в пластмасовите си купички. И как спят в кошнички. И как ги галят стопаните, на които принадлежат. Аз съм вълк и не принадлежа на никого. Аз никого не обичам и никой не обича мен, вълка. Те, домашните кучета, които толкова презирам, ближат ръцете на стопаните си. Ръцете, които копнея да захапя. А аз ближа раните си, пълни с отрова. И е толкова, толкова живо и вкусно! Раните, които ми оставят тръни и храсти. Тръни и храсти, между които нощем вървя без път. Аз съм вълк и нямам път. Моите пътеки са винаги различни.  Не приличат на вашия утъпкан път към дома. Дома, в който всяка вечер вие се прибирате. Аз стоя нависоко. Отвисоко аз виждам през вашите прозорци как вие гледате телевизия на дивана и галите домашните си кучета. После отивате да си легнете. Аз съм вълк и не ви разбирам. Какво толкова ви привлича в леглата ви? Как е там? Спите ли? Топло ли ви е?

Ами, добро утро в такъв случай. Не, всъщност е по-добре да не ви събуждам. Защото гърлото ми пресъхна и за малко няма да мога да вия. Аз съм вълк и трудно се контролирам. Ще взема да изръся нещо, което не искам никога да знаете. Ще взема, без да ща, да ви призная защо всъщност вия. Вия, защото съм вълк. Вълк съм, а си мечтая да съм домашно куче. Вълк съм, а искам  да си имам стопанин. Вълк съм, а искам да ближа ръцете, с които стопанинът ми сипва храна в моята пластмасова купичка, преди да заспя в кошничката си. Вълк съм и съм бездомен, а искам да се прибера у дома. В един от онези светли домове, където вие живеете с домашните си кучета.

Спите ли? Топло ли ви е? Понякога и аз искам да заспя на топло.

Клошар

3 Jul

homeless-feet

 

Аз съм сивият странник пред блока ви.
Аз не помня кога съм роден.
Аз се топля с проблясък от тока ви,
а децата ви бягат от мен.

Снеговете от старост в косата ми
потвърждават, че, никога млад,
не забравих и миг, че храната ми
е остатък– чужд, клисав обяд.

Често прося усмивки от хората,
вместо шепа стотинки от жал.
С тях по-лесно приспивам умората
всяка нощ във леглото от кал.

Аз не чакам на градус от пиене
всеки шум от ума да изтрие.
Не че нямам потребност от триене.
Нямам толкова водка. А вие?

Но понякога сутрин щом дворът
се изпълни със приливи смях
от децата на някой щастлив,
мен ме плаши на думите сборът:
„ А какво, ако просяк не бях?
Ако бях като другите жив…”