Клошар

 

Аз съм сивият странник пред блока ви.
Аз не помня кога съм роден.
Аз се топля с проблясък от тока ви,
а децата ви бягат от мен.

Снеговете от старост в косата ми
потвърждават, че, никога млад,
не забравих и миг, че храната ми
е остатък– чужд, клисав обяд.

Често прося усмивки от хората,
вместо шепа стотинки от жал.
С тях по-лесно приспивам умората
всяка нощ във леглото от кал.

Аз не чакам на градус от пиене
всеки шум от ума да изтрие.
Не че нямам потребност от триене.
Нямам толкова водка. А вие?

Но понякога сутрин щом дворът
се изпълни със приливи смях
от децата на някой щастлив,
мен ме плаши на думите сборът:
„ А какво, ако просяк не бях?
Ако бях като другите жив…”