Клошар

3 Jul

homeless-feet

 

Аз съм сивият странник пред блока ви.
Аз не помня кога съм роден.
Аз се топля с проблясък от тока ви,
а децата ви бягат от мен.

Снеговете от старост в косата ми
потвърждават, че, никога млад,
не забравих и миг, че храната ми
е остатък– чужд, клисав обяд.

Често прося усмивки от хората,
вместо шепа стотинки от жал.
С тях по-лесно приспивам умората
всяка нощ във леглото от кал.

Аз не чакам на градус от пиене
всеки шум от ума да изтрие.
Не че нямам потребност от триене.
Нямам толкова водка. А вие?

Но понякога сутрин щом дворът
се изпълни със приливи смях
от децата на някой щастлив,
мен ме плаши на думите сборът:
„ А какво, ако просяк не бях?
Ако бях като другите жив…”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: