“(Un)friendzone” или класификацията на една кифла за приятелството

„Да си бъдем само приятели”. Това е фразата, с която завършват обречените връзки, но и тази, с която започват обречените приятелства. С онези хора, за които гаджето ти никога няма да повярва, че са ти „само приятели”. Не че ти сама си вярваш на това обяснение… Приятелствата, които просто ще приключат неочаквано и нелогично като щракване с пръсти в някоя пролетна вечер. И в телефона ти ще има един номер, който повече няма да набереш. А в живота ти завинаги ще остане двусмисленото празно място от човека, с когото до вчера си споделяла тайните, разочарованията, мечтите и времето си. Ще остане и едно мъгляво чувство за вина. Не за нещо, което си направила. За нещо, което не си. Понякога, все по-рядко, ще се сещаш за някой остарял лаф от вътрешния ви хумор, който в контекста на другото ти общуване вече отдавна нищо не означава. Така както думата „приятел” означава все по-малко в съвременния свят.

Пиша своето кратко наблюдение с уговорката, че ни най-малко не съм феминист. Ако има нещо, което да ме дразни повече от мъжете, това могат да са само жените с тяхната лицемерна трактовка за „приятелство”. Може би именно затова намирам нелицеприятния край на „мъжките” си приятелства за по-засягащ. Също толкова, колкото ми е нелицеприятна думата „friendzone”. В това понятие мъжете влагат цялото си разочарование и озлобление от факта, че жената, с която са се държали добре, изслушвали са я, записвали са ѝ дискове, подарявали са ѝ антикварни книги и дори са обикаляли с нея по магазини, все още не им е сготвила мусака по еротично бельо, а след това не е свела глава послушно глава за доза орален секс. Защото въпреки подвеждащия корен на думата „friendzone”, тя всъщност изобщо не се корени върху основата на каквото и да било приятелство. Защото онзи различният,  с когото до вчера сте ходили на театър, пили сте чашка чилийско вино над темата за смисъла на живота, за филмите на Ал Пачино, философията на комунизма и недостатъците на общите ви познати, е същят този, който днес на шестата халба наливна бира, ще изцепи дълбокомислено на висок глас пред истинските си приятели, разбира се от мъжки пол, че всички жени са курви, които не знаят какво искат. И под „всички жени” ще има предвид теб.

От гледната си точка на една от всички тези незнаещи какво искат жени, ще си позволя да отделя един от друг различните модели на поведение при френдзоуннати мъже. Защото зад маската на най-добрата приятелка, която е имала наглостта да ги френдзоунне, мъжът не вижда нищо повече от поредната плиткоумна фенка на “Cosmopolitan” и “Glamour”, която се е опитал да заблуди с внимание към личността ѝ, а тя е била толкова повърхностна и самовлюбена, че дори не го е оценила. Е, нека бъда такава.

  „Сродната душа”:

Ще се запознаете на някое скучно събиране, където и ти, и той се чувствате не на място. Или пък ще бъдете колеги в университета, споделящи общо недоумение от несериозността на останалите. Ще се окаже, че харесвате една и съща песен от някой стар албум на “Placebo”. Ще викате за един и същ отбор. Ще си давате книги на заем и никой никога няма да ги връща. Ще мразите заедно кифлите. Ще имате сходни спомени от провалени връзки. Ще предпочитате разходките под дъжда пред слънчевите дни, ще се плашите от асансьори, ще си мечтаете да гледате една и съща опера, ще сте ходили в един и същи затънтен планински хотел на екскурзия като деца. Случайно ще се окаже, че той също се интересува от зодии и асценденти. И приликите няма да спрат дотук. Дори ще бъде странно как сте живели без да се познавате досега. Когато излезете само двамата, часовете заедно ще преминават неусетно и двамата ще се смеете учудено, че навън за пореден път е станало светло, докато вие сте изтъквали предимствата и недостатъците на Моне и Мане. Но той ще избягва всички събирания с обща компания. Винаги ще има готово оправдание да не дойде на рождения ти ден или отегчен да си тръгне рано от него. Споменаването на някоя твоя нова тръпка от мъжки пол ще внесе остър ноемврийски хлад в иначе летните ви разговори. Гаджето ти ще бъде за него това, което е „Онзи-който-не-бива-да-се-назовава” за любимия и на двама ви Хари Потър и ще извиква същите асоциации на скованост, отвращение, ненавист и нужда от рязка смяна на темата. Рано или късно ще дойде онази нощ, когато чилийското вино ще ти дойде вповече и той услужливо ще предложи да останеш да преспиш на дивана му, тъй като е джентълмен. На сутринта ще бъдеш изненадана да се събудиш дискретно прегърната откъм гърба. Незнаейки какво да кажеш, ще си тръгнеш „по терлички” и занапред в отношенията ви ще съществува още една тема табу. Но след това ще зачестят неговите поздрави към теб с песнички с все по-недвусмислен текст. Ще започне да те пита кога ще го запознаеш с някоя твоя приятелка.  Ще стане безпричинно агресивен и дръпнат, ако вземеш да се съгласиш. За кратко време ще се наслушаш на редица мачо истории за момичетата, с които е преспал на някое парти, или пък за безнадеждно влюбени и игнорирани от него. Вместо да изревнуваш, ще направиш грешката да кажеш, че се радваш за него. И не след дълго, някоя вечер, след поредното ви излизане на по чашка и сладки приказки, той ще смънка някакво „чао”, ще се обърне и с наведена глава ще тръгне в обратната посока, твърдейки, че се прибира вкъщи. Ще спре да отговаря на обажданията и съобщенията ти, ще изчезне от списъка ти с приятели. Онзи виртуалния. Защото няма да мине много време преди да чуеш от странични хора различни версии за себе си и края на приятелството ви, и да разбереш, че той никога не е бил в реалния. И никога няма да ти бъде простено, че не си дала това, което никога не ти е било поискано.

“Рицарят на печалния образ”:

  Той ще държи на откритостта и яснотата в отношенията ви. Ще знае, че си влюбена или щастлива с някой друг, и ще каже, че се примирява с ролята си и че за него това да бъде твой приятел означава не по-малко. Дори ще твърди, че подкрепя връзката ти и харесва приятеля ти, но няма да пропуска сгодни поводи, когато си ядосана и уязвима, за да изрази съжалението си, че не си достатъчно обичана, че приятелят ти иска само секс от теб, че не вижда колко уникално, неповторимо и извадено като от приказка момиче си ти, че те приема за даденост. Както той самият, разбира се, никога не би постъпил. Ще изразява съжаление, че не те е срещнал в друго време и при други обстоятелства, когато несъмнено си щяла да бъдеш негова. Вероятно вътрешно ще подозира, че причината да не сте „три дни яли, пили и се веселили, и заживели щастливо до края на дните си” всъщност дори не е приятелят ти, а това, че сърцето си иска своето. Или в случая не си го иска. Понякога ще се улавяш в моменти на съжаление или самообвинение, че по някаква причина наистина не си падаш по това толкова прекрасно същество, с което хипотетичният ти живот би бил толкова щастлив и спокоен. Защото той е винаги до теб в трудни ситуации. Той винаги знае какво да каже така че да се почувстваш желана и красива. Той винаги ти подава кърпичка, когато плачеш, и ръка, когато не знаеш как да продължиш напред. И красотата на цветята, които ти подарява, се крие в това, че той не очаква нищо физическо насреща. Ще те кара да се чувстваш специална с всяка своя дума и действие. Ще вярваш, че той никога няма да постъпи като другите мъже. И надали ще подозираш, че образът на печалния рицар всъщност е доста мултиплициран и поне още една две твои приятелки по същото време се радват на същото внимание от негова страна. И един ден ще се появи истинската му специална  и вместо с рицар ти ще си останеш с пръст в устата. Контактите ви ще станат хаотични, спорадични и обикновено продиктувани от желанието му се да похвали, че вече получава онова, което не е получил от теб. Разбира се, ще твърди, че нищо между вас не се е променило. Това ще бъде в промеждутъците от време, когато  не се стреми да те убеди колко точно е по-щастлив във връзката си от теб. И докато речникът в разговорите ви става все по-делови и официален, той дори ще се уговаря за приятелско кафе с теб. Уговорки, които ще побърза да отмени веднага щом с благоверната му изгладят конфликта помежду си. Защото той ще ти се обажда само когато с нея са скарани. А иначе всичко между вас ще си бъде същото. Несъмнено…

“Когато ти трябвам, звънни ми”:

Въпреки всичките си очевидни качества, ти не си нито неповторима красавица, нито жената с най-острия ум, най-забавния хумор и най-секси движенията. И всъщност не всички са тайно или явно влюбени в теб. Ето, този тук например е влюбен в най-добрата ти приятелка. Тя е бившето му гадже, тя е скритата му тръпка, тя е жената, с която от месеци поддържат неизяснени отношения. А той страда от това. Обаче е голямо момче и не може да плаче на рамото на приятелите си. Освен това му е необходима някоя, която да разбира чувствата на любимата му. ( А коя ще го направи по-успешно от най-добата ѝ приятелка?!) Тук твоят персонаж излиза на сцената. Маестро, музика!  Приготвѝ се за дълги среднощни разговори с един депресиран фен на чашката, както и за дълги разходки в парка, по време на които основната, да не кажа единствена, тема на разговор ще бъде той с неговите объркани и драматични чувства. Приготвѝ се да даваш философско, психологическо и социологическо тълкуване на факта, че снощи някоя Веси, Деси или Мими е стояла до 03:46 на линия в Скайп, обаче не му писала нито ред. Приготвѝ се  и за момента, когато вече няма да можеш да си обясниш как е възможно твоята приятелка да бъде толкова лоша с едно толкова мило момче, да заемеш неговата страна и скрито да намразиш чепатия ѝ характер. Ще се наложи винаги да имаш под ръка отрепетирани реплики как да го разубедиш да се нагълта с хапчета Аспирин, или да скочи от балкона на първия етаж, защото вече не му се живее така. Номерът ти ще бъде денонощно достъпен за него. Ще се чувстваш лично отговорна за състоянието му и затова, че не си му помогнала достатъчно. Ще бъдеш мразена, когато го посъветваш да се откаже и да си намери някое друго подходящо за него момиче. Но ще получаваш  и награда за цялото си внимание, когато той ти сподели, че си най-близкият му човек и единствената, която го разбира. Ще обещае да ти се реваншира със същото, когато изпаднеш в подобна ситуация. И ще го направи. С репликата „Ооо, ти ли? А аз какво да кажа?”, ако имаш глупостта да му разкажеш за някоя твоя нещастна любов. И от тази ситуация със сигурност ще има само два възможни изхода. По-безболезненият е да се събере с най-добрата ти приятелка и просто да забрави за твоето невзрачно съществуване, а ако случайно отново излезете, те задължително да вървят в комплект и да парадират с безграничното си семейно щастие. Другият е да дойде моментът, когато твоят човек ще прояви благоразумието да се откаже от обречените си илюзии за връзка. Тогава ти ще му опротивееш свръхчовешки много, защото в очите му твоето присъствие ще символизира интимния му провал и горчивите му спомени. Освен това ти ще бъдеш картата с памет за слабостите му и жалките му мигове, която няма да е за показване пред хората, пред които занапред ще гради мъжкарски образ. Не се надявай да получиш Оскар за тази трагикомедия, в която винаги си играла второстепенната роля!

“От главата за краката”:

Тук срещаме един обратнопропорционален “friendzone”, който  за разлика от дотук изброените си събратя, има шанс да завърши изненадващо положително. Това е някое чаровно в недостатъците си момче, с което най-прибързано сте се забили някоя нощ на градус, още преди да имаш време да разбереш колко скандално сте неподходящи един за друг. Но сте продължили да си общувате, къде на инат, къде от любопитство, докато в един момент от първоначалните ти намерения към него са останали само някои закачки на тънката граница с приличието. Ще се виждате рядко, ще ви сближава малката ви и всъщност доста незначителна тайна. Ще те дразни с хапливите си реплики за начина ти на живот. Ще те хвърля в недоумение с решенията и капризите на несъвместимия си с твоя характер, и доста често ще изпитваш импулсивно желание да му биеш два бързи шамара. Но изненадващо ще усещаш, че може да му споделиш някои определени мисли и преживявания, с които не можеш да товариш другите си близки. И дълбоко в себе си съвсем искрено ще искаш той да бъде много, много щастлив и ще държиш на него малко повече, отколкото си даваш сметка. Макар и рядко, в замяна на някоя необмислена вечер, която можеш да отнесеш по-скоро към невинните си грешки, ще се случи вместо неангажираща връзка да получиш неангажиращо приятелство. Едно от онези приятелства, които не са особено интензивни и първостепенни. Но е много хубаво и щастливо да ги има.

“Търсачът на девствената Андреа”:

Той е едно съвсем обикновено момче, което първоначално без колебание ще определиш като може би най-невзрачния сред твоите съученици или колеги. С времето ще те заинтригува с разностранните посоки на разсъжденията си. Ще започнеш да комуникираш с него регулярно, защото за теб ще е предизвикателство да опознаеш един толкова нестандартен характер. Ще се мъчиш да разгадаеш защо се облича като fashion-че от бой група, докато на думи хейти по суетата на мъжете. Ще се чудиш защо ти дава като примери за красота и изисканост порно звезди и фолк певици, но цъка неодобрително зад по-късите ти рокли. Ще забележиш, че с едната ръка ти долива водка за „Наздраве!” в чашата, а с другата брои на пръсти колко си изпила, за да може после да те обсъжда и критикува. Ще описва детайлно какво би ти направил до стената, но ще е дълбоко възмутен, ако разбере, че за двадесет и няколкото си години на тази земя ти си била с повече от едно момче. Ще ти обръща доста внимание, въпреки твърденията си колко е работещ и ангажиран. И ти ще повярваш колко е специален, най-вече, защото той самият обича да определя себе си така. Ще разказва само на теб истории за чувствителната си душа и същност, докато на практика виждаш как се държи като задник с хората около себе си. И ти ще се чувстваш избрана, защото ще мислиш, че познаваш някаква страна от него, която не е разкривал пред никого. Ако се хванеш на такава въдица, ще станеш жертва не на рибаря, а на собствената си глупост и доверчивост. Защото пред теб стои човек, който е неуверен до степен на самовлюбеност. Той не би могъл да поиска от теб нито любов, нито приятелство, защото все още не е решил какво точно иска от себе си. Със зрелостта и поведението на 13-годишна кифла, която се снима пред огледало, той няма да се възпротиви на внимание от твоя страна, независимо какъв е неговият характер. Ще се радва да научи историите ти или да присъства на част от тях, даже да стане епизодичен герой, за да може да блесне с тях в компанията си от себеподобни комплексари и сдуханяци. Надали ще си даде сметка, че държиш на него като човек и приятел, защото за това се иска определено количество ум и осъзнатост над критичния минимум. Ще си тръгне от живота на пръсти като крадец, по същия начин, по който е влязъл,  и ще накара биполярното разстройство на личността да изглежда като детска игра пред неговия комплициран и многопластов характер. Лошото не е, че ще накара хората, които не те познават достатъчно, да повярват, че си точно толкова недостойна и разпътна личност, колкото той си е решил за теб изначално. Лошото е, че ще накара теб самата да повярваш в това. Но за разлика от всички останали, friendzone-и, за този наистина си виновна сама. И следващия път, когато си повярваш, че можеш да хванеш спатиите на такъв човек, и решиш, че ти се играе на „тука има-тука нема”, по-добре отиди да си изкарваш прехраната с покер в някое казино! Ще ти коства по-малко нерви.

„Най-добрият приятел”. Буквално. С него също сте си чели мислите и сте имали обща любима песен. Той също е бил до теб в трудни ситуации. Както и ти е ревал на рамото за други момичета. Вероятно сте имали неловки моменти на чудене какво иска човекът отсреща. И срамните ти истории е разбрал, и ти е броил чашките, и дължината на роклята ти е критикувал. И е доста наясно с изцепките ти. Отчасти поради това, че лично е участвал в голяма част от тях. И ти със сигурност виждаш дефектите му, така както той е видял, че не можеш да влезеш в миналогодишните си дънки. Но това, което го отличава от останалите ти „приятели” е факът, че наистина ти е приятел. И обича теб, а не грима ти за дискотека, историите, с които се мъчиш да впечатлиш нова компания, или очакванията си каква трябва да станеш. А теб и това как хълцаш от смях, как плачеш на детски филмчета, или хъркаш като казак, докато спиш със сатенена нощница. Как прегаряш манджите си, как увеличаваш до дупка някой безсмислен хит от детските ти години, как се цупиш на компанията си за пълни глупости. Колко досадна можеш да станеш, когато си в настроение, и как често си тъжна без причина.  А ти ще знаеш всички онези дребни неща за него, които убягват на останалия свят. И няма да си правиш труда да отговаряш на никого защо си избрала точно него, именно защото ще знаеш отговора твърде добре. Ако заобичаш такъв човек и решиш, че искаш да заспиваш до него, той ще ти остане приятел и ще бъде такъв във всички сутрини, когато се събужда до теб. Защото, колкото и изтъркано да звучи, любовта може да я има само там, където има приятелство.

                А там, където „приятелството” приключи,  то всъщност никога не е започвало. Няма бивши приятели. Само хора, които зад маската на приятелството са “nothing but mammals, so let`s do it like they do on the Discovery channel…”