Параноя

През дните глухи часове.

Идея алена.

Когато всеки шум от гняв умре,

нощта прегръща болка на сирак.

И будните, и чуждите са с мъртвите във крак.

Във шепа стиснали сърцето да не спре,

когато сянка от  копнежи галена

в тревожни сънища снове.

Убийците във преход към заспиване,

по-крехки от невинните сред нас,

преглъщат в наранените гърла

вкуса на придихания от скреж.

Комплексен мрак във просто време,

когато никой няма да ти вземе

това, което сам не му дадеш.

Звукът от мисли в неразумен час

прилича на загиване.