Молитва

Когато спира да е лято,
и щом светът обръща своя ход,
когато денем търся друг живот,
и щом насън крещя, когато
очите ми угасват зад стъклата,
облени от отровен дъжд,
сърцето ми забрави да е мъж,
не ме оставяй сам!

Дори недей, когато всички,
поемат дръзки своя път,
с чела високи, смели и самички,
без брат, без враг, без дом, без гръб,
съдбата си едни да понесат.
Щом чакам, пременен във гняв и скръб,
не ме оставяй сам!

Когато съм разбит и ням.
Не ме оставяй сам!

И щом последен се откажа,
от спомени, от цел и минало,
носи сърцето ми изстинало
във джоба си–злотворен талисман,
от студ и болка изкован.
Аз няма да те моля, да ти кажа
„Не го изхвърляй голо на паважа!”

Но ти не ме оставяй сам…